За трансформацията от изпълнител в автор: Може би никога не е имало трансформация. От много малък почнах да се занимавам с правене на музика. В началото любителски, разбира се. Като дете си пишех разни мелодийки. Тогава издадох първия си албум – бях на 15, музиката, аранжимента и някои текстове на песните бяха авторски. Много хора не вярваха... Дете съм на музиканти – тогава родителите ми бяха популярни, свързваха ме с тях. А и бях на 15 – други са в главата на един тинейджър на тези години. Но аз още от 12 годишен започнах да уча от баща си всичките техники. Свирех на пиано. Така измислих всичките си песни. Най-странното е, че песента Крадена любов е от тогава – от този албум от 93-та. Когато издавах Ако има рай, просто направих римейк на това парче и го записахме с Мария. Така че изпълнител и автор си вървят ръка за ръка оттогава

За процеса на творене: Трудно се обяснява, различно е. Примерно аз не използвам наркотични вещества за вдъхновение. Просто си сядам пред пианото и започвам. Понякога ти идват мелодии. На мен ми идват текстове докато си карам колата. Много често се случва да си пиша отделни фрази, после ми идват мелодии. Някои силни парчета като Давам всичко за теб и Ако има рай се родиха заедно с текстовете си, едновременно с музиката. Понякога, като си купя нови семпли за студиото, ми идват идеи и само от звука, цяла песен може да тръгне така. Различни неща могат да те провокират да мислиш.

За работата сам и в екип: Аз се доверявам на себе си главно. Когато съм пял по чужда музика, е било когато съм очаквал в сборни парчета. За текстовете – преди години баща ми правеше много готини текстове за мои песни. Когато работех по албума на Мария, заедно с Георги Янев (китарист в моята група), правехме голяма част от аранжиментите, те бяха по ар-ен-би ориентирани. Това беше първият път, когато правя музика с друг човек. Дотогава бях свикнал сам да си правя всичко, а се доверявам единствено и само на себе си. Беше ми много интересно, беше позотворно. Друго е да има друг човек зад теб и да мислите в един ритъм. Но е нужно да мине време за да се отпуснат хората и да работят в един ритъм.

За сцената и студиото: И на двете места се чувствам добре. Като че ли в студиото съм си най-свободен, необезпокояван, сам със себе си. Тъй като се чувствам по-скоро музикант, в студиото ми е по спокойно. А адреналинът, който получавам от сцената, е незаменим.
И на двете места се чувствам добре, балансирам ги някак си. В студиото се чувствам като в крепост.