Здравей Светльо, как си? Какво се случва покрай теб и групата?

Това, което се случва, е нов албум и концерт на 28-ми в клуб Blackbox от 21 часа. Ще представим всичките парчета от албума плюс още няколко неща.
Това ще е стартирането на групата официално, защото вече имахме няколко участия по морето, които се приеха много добре, но на софийска сцена още не сме свирили. Групата е доста сплотена, даже прекалено, всичките ни музиканти са много добри. Супер добри са музикантите. 7 души сме в групата. Пепи, басистът Боби, китара е Чаво, тромпет - Влади, сакс - Сашо, клавир - Ицо, аз също - клавир и пея.

Как се намерихте?

С любовни писма, дето изпращахме в e-bay и други такива работи. Просто си допаднахме. Попаднахме на такова съобщение „Искате ли да правите секс с едър рогат добитък?” и се появи снимката на Венци Мицов

От къде се познавате седмината?

С Мицов се познаваме от 94-та година от Хиподил, с Чаво – китариста – той участва в парчето Let me да те love you, тогава беше китара и се запознах с него, Влади – тромпетиста и Сашо – тромбониста - с тях се познаваме още от Хиподил. Те са свирили в Уикеда и различни групи. Боби в Хиподил замести бившия басист Венци, така че се познаваме отдавна. Всички се познаваме от Сапарева баня, където лекувахме подагра, дискова херния, дисков плеврит, както и малцово уиски лекувахме. Успешно, винаги успешно щом сме заедно. Това е – ще се скитаме в полето – винаги 7. Седемте самурая.

Мястото на концерта е по-нетрадиционно от сцените на които обикновено се изявяват горепосочените герои? Защо решихте да свирите в Blackbox?

Аз мисля, че за голям концерт е хубаво нещата да бъдат малко по-събрани, местата да са ограничени, да пуснем определен брой билети, до изчерпване. Нямаме намерение да направим много голям, грандиозен концерт. Ще направим малък грандиозен концерт.

Това да не е опит да се отсее фенската маса?

Да ти кажа аз в селското стопанство имам слаб опит – със сеитба, оране и жънене не съм много запознат. Не смятам, че трябва нещо да се отсява. От самосебе си нещата си стават. Ако ги напъваш нещата, най-много да ти излязат хемороиди. Просто нещата си идват от самосебе си, те си вървят гладко.

От кога гледаш на музиката като сериозното занимание?

Още от малък я взимах музиката на сериозно, защото като ходех на зъболекар, се надъхвах с военни маршове, за да мога да издържа зъболекарката, която беше една много огромна, с големи цици и ме задушаваше като си слагаше циците отгоре и направо не можех да дишам. Общо взето, хем ме болеше, хем не можех да дишам. Оттогава единственото нещо, от което ме е страх, е зъболекарят. И то неопитен зъболекар. Та тогава се заплених с музиката, тя ме вдъхнови да понасям болката и несгодите в справедливото социалистическо общество.
Музиката винаги си я взимам насериозно. Тя е музика, тя е изкуство. Но прекалено насериозно не може да се взима, щото тогава пак се запичат нещата и не тръгват.

Разбрах, че част от PR- кампанията ти е свързана с борбата с пиратството ? Какво точно имаш предвид и как виждаш нещата?

Борбата срещу пиратството ще е в свободен стил. В смисъл такъв, че на практика няма да можем да се преборим с тегленето и даунлоуда, по простата причина, че доста хора просто нямат време или ги мързи или просто не искат да си купуват, което за мен означава, че не се оценява труда. Да оценяваш труда на някого, би трябвало да бъде част от образа на едно общество. Затова смятам, че истината е някъде по средата, когато се изравнят нещата – не може да се продава един диск за 20 лева, тъй като себестойността на едно изкуство не може да се определя, и след като могат да ти го теглят от интернет, по-добре е да го провадаш за доста по-малка сума, за да могат хората да си го купуват. За да могат хората да видят, че реално правиш неща, с които да ги облекчиш, да не трябва да си мислят как да спестят от нещо за да си купят диск, особено младите. Това е един от пътищата. Другото е просто манталитета на хората - всички те да се научат, че едно нещо струва, има стойност и тази стойност се определя също така и от фена. Да можеш да кажеш „Ето ти диска, ако искаш – изтегли го от интернет”. Който както иска. Но при положение, че можеш да го купиш и да ти е нещо оригинално в колекцията или библиотеката, мисля че е нещо по-различно. С нета никой не може да се пребори за момента. Трябва по концерти и участия да се разбере, че група не може да свири за 5-6 лева. 5 лева е едно малко уиски. Не може труда на човека да се оцени на едно уиски. Или пък ако е по-скъпо, да кажеш: „Ааа, за българска група няма да дам 20 лева.”

Може ли в България да се направят големи пари от шоу?

Не. В България сме около 7 милиона. Когато направиш разбивка, таргет групата не е толкова голяма. Така че ние сме малка държава с големи олигофрени в нея. Някои харесват истинските неща. Други обичат само да се забавляват.Едни обичат чалга, други – електронна музика. Това са си сблъсъци на интереси, а фенската група е една.

Значи ли това, че за теб правенето на музика е „аристократично занимание”, а не е нещо, от което да печелиш пари?

Някои неща или ги можеш или не ги можеш. Или имаш талант, или нямаш. Или имаш желание да ги правиш и ги правиш с кеф. Ако правиш така: „дай да напиша парче или албум за да изкарам пари”, може да успееш един път, но по-нататъка...? Българската тенденция както виждаш е такава. Освен нашия албум, малко хора правят цели албуми. Всеки прави един сингъл, после друго парче. Явно хората са обезверени. Продават на парче. Докато ние си го правим това за забавление. Тръгнаха нещата, имаме подкрепата на Vivatel, на Samsung, Pizza Hut и други спонсори.

Ако не беше станал музикант, с какво щеше да се занимаваш?

Да ти кажа, ако леля ми имаше колела, щеше да е автобус. Не съм си мислил с какво. Освен с музика, се занимавам с бойни изкуства, водя си групи, работя от 20 години насам. За момента обаче не може да се преживява само с треньорска дейност. Преживява се, ама въпросът не е да преживееш, а да живееш.

Защо в публичното пространство имиджът ти е на „хулиган”, който винаги се изказва рязко и саркастично?

Може би това е останало от едно време. От 17-та година, революцията, когато с Ленин направихме доста поразии. Не мога да се преценя сам. Но простотията с отразяването е постоянна. Едно говориш, друго пишат, трето мнение изказват и общо-взето могат да те омаскарят както искат.

Опитвал ли си да се пребориш с това?

Не можеш да се пребориш с журналистите, с негативно отношение... Напоследък, като правиш нещо стойностно, завистливците веднага се появяват. На тях обаче не трябва да им се обръща внимание.

Направи химна на ЦСКА. Признай си обаче от кой отбор си?

Много се спекулира с това и въпросът се измести от това дали парчето е стойностно, хубаво. Ако се сравнят двете парчета (новият и старият химн) – с извинение, просто няма място за сравнение. При равен старт, едното ще изхвърчи, другото ще накуцва. Но фокусът се измества, по типино български начин, за да се търси под вола теле и някои да си прави свои интереси. Аз лично, на младини, не мога да си изкривя душата, не съм бил фен на ЦСКА.

А активен фен ли си въобще?

Не. Просто в Хиподил всички бяха от ЦСКА, без мен, и трябваше да си намерим нещо да се дразним. Трябва да има някакво дразнене. Ако всичко е наред, нещата придобиват някакъв такъв селскостопански вид – като кравеферма. Всичките сме много спокойни, доят ни, ние хапваме...

Значи да го кажем така – Светльо е професионалист и не смесва личните си предпочитания със сериозната работа?

Това е задължително. А и парчетата в албума, макар да пише че са мои, са дело на цялата група. В този химн Мицов взе доста голямо участие и го направи да звучи толкова добре. Честно казано, завистници много – могат да ме дъвчат, могат да ме лаят, могат и да ми.... Това ще им пожелая.

Е, кажи нещо позитивно за завършек.

Завършекът е винаги позитивен. Виж какво слънчево време е навън. Както казват: „Слънце весело пече, някой пак ще ме...” – това е едно незавършено изречение от Улицата.

Радвам се, че групата отношенията са прекрасни. Добър колектив сме, идеи колкото искаш. Шоуто, което ще представим, е нещо ново, ще можете да го оцените. Просто гледаме напред, защото сме най-добрите за момента.